НЕ, НА ВОЙНАТА!


А може да си ти, а може да съм аз -
мишената на нечия безсмислена игра...
Във случая бе той - току покълнал клас...
Но бе запомнил, вече, лицето на смъртта!

Безумно млад и влюбен във чудото живот,
той питаше се: как ще крачи без нозе?!
Преливащ от мечти под тоз сияен свод,
той питаше се: как ще люби без ръце?!...

А може да съм аз.А може да си ти -
играчката в ръцете на безпощадно зло!
Във случая бе той... И сините очи,
преливащи от младост, ни питаха: “Защо?!”