ПОДРАНИЛО ГОСТЕНЧЕ...


В прозореца ми гостенче наднича –
притихнало в студа, не трепва чак...
Едно безстрашно, подранило птиче
очаква топлина на моя праг...

А снежната виелица нехае,
безмилостно се вие и свисти..
изсипва сняг, не иска и да знае,
че то е прекосило сто земи...

Че някъде със дом се е простило,
но жаждата да носи красота,
във малкото телце е вляла сила
и ето го, стои сега в студа!...

Поспри за малко, ледена фъртуно,
и птичката красива пощади!
Не знаеш ли, че тя е малко чудо?!
От песните й красота струи!

Дори да ти отворя аз вратата,
ти, малко птиче, ще политнеш вън...
Живот във рамка винаги те плаши...
Дано дочакаш пролетния звън!