КОГО ДА ВИНИМ

И как ни уморява този свят,
във който всичко е така познато:
закуската, колата, вечерта
със скучния, сълзлив сапун-театър...

От синия екран за кой ли път
предлагат хапчета против умора...
Пред белия компютър на мига,
те всмукват в чата пак да спориш...

А в края на петте работни дни
изплиташ си мечти за двата:
приятели ще срещнеш. Ще поспиш.
Защо ли не и ...преход в планината!

На практика минават скучно чак:
пералнята, вечерята, децата...
За планина е късно - падна мрак...
И ето, че изтекоха и двата...

Отново се завърта филм познат...
Животът ни и той досущ сапунен.
Мечтите ни надиплени в букет
пред погледа ни вехнат и се губят...

Какво да променим? Кое да спрем?
Въпросите извират. И са много.
Кого да обвиним за тоз сапунен плен:
самите себе си или възхода?