РАЗДЯЛА

Ще се прокрадвам тихо във съня ти...
Понякога в съня ми ще си, знам...
окоснахме съдбите си за кратко,
и всеки, пак, пое по пътя сам...

Старателно премитаме и вещо
отломките от нашата любов.
Над мъртвите отломки палим свещи,
очакайки, отново, нечий зов...

Предметите ми помнят твойте пръсти...
Във теб е ехото на моя глас...
А спомените подло ще възкръсват,
във някой неочакван ден и час...

Ще ни погълне в дебрите живота...
И всеки ще намери своя свод...
Ще се разминем странно- непознати,
там дето се кълняхме във любов!...