ДВУБОЙ


Отново се изнизва грозен ден
и хищни нокти, в гърлото ми впива...
Поглежда ме отблизо озлобен.
Наясно е – омраза му отива!

Притиска ме в жестоките ръце...
Боли ме от невидимите клещи!...
За сигурност – забива пипалце.
Той има опит в тази наша среща!

Загръща ме в противния си плащ.
Изсъсква ми: и днеска, ти, си моя!
Отде ли да изстискам пак кураж?
За кой ли път със него да се боря?!

И днес е грозен и се вкопчва в мен...
И търпеливо чака да линея...
В двубоя кой от двама е сломен,
щом аз намирам сили пак да пея?!...