Не ни учете как да го обичаме!
Тук става дума вече за светиня.
Не са ни нужни реплики на зрители,
когато обичта е несравнима.
Когато е клеймото ни на знамето.
Звездицата в тревогата на дните ни.
Светилника и житото, и хляба.
Не ни учете как да го обичаме!
Разгърден. Бледен. Крачките са колко?
Бесилка.
Вик.
Перчемът се ветрее.
Обичаме те, Дяконе! До болка.
Тъй както само българин умее!