НЕДЕЛНА ВИТОША

От клоните се сипе тежък сняг.
Улучва тишината. Тя простенва.
Източени ели - в небето чак,
потайно шепнат витошки легенди.
Кокетничат оголени лески –
до всеки бор издънчица се гуши.
И сякаш в крак се движим: раз-два-три,
във ромона на тихото заслушани.
До „Бялата вода” е нищо път -
табелата учтиво ни го казва.
И мислите олекват, не тежат -
сред мирис на смола, листа и празник.
Във хижата, затоплени от път,
разхвърляме и якета, и шапки.
Отворените термоси димят.
До печката кутре разпъва лапки.