ОТЧАЯНИЕТО

Проникна на поетите в стиха.
Надеждата затърси кръвожадно.
Покоят бледно-хилав досега,
от немощ чак на хълбок се обърна.

Тревогата нахлу – отровен смог
и въздухът, и въздухът посече.
А някой свил отчаяно юмрук
в езика на камбаната се свлече...

При всеки опит да изтръгне вик,
се стрелваше единствено мълчание.
Един народ на колене превит
е ураган, когато се изправи...