МЪРТВО СЕЛО

Стопаните навярно шетат пак –
дошли Отвъд - без сенки и незрими.
Но няма кой да потрепери в страх –
отдавна там не вземат въздух живи.

Къщурките се свеждат към пръстта -
стените се напукват като рани.
Забравили какво е топлина –
от споменче искрица не остана.

Единственият път е още бял.
Край него бездиханно зеят къщи.
Стопаните навярно пак са там –
безплътно бродят в кръглолунни нощи.

Баирът още по-източва ръст.
В нозете му селцето е покойник,
останал без свещица и без кръст.
Опяван само от кресливи сойки.