В ТОЗИ МИГ, В ТОЗИ ЧАС...
Моят внук се унася, полюляван от Сънчо.
Всички стъпваме тихо и си шепнем без звук.
Във съня се усмихва най-сияйното Слънце!
Точно тази усмивка ни оставя без дъх.
Синевата ни грабва - моят внук ни заглежда!
Като кладенче чисто, отразило небе.
На ръце го поемам, песенчици изреждам.
С нежен дъх се докосвам до уханно челце.
И когато съм пълна и преливам от щастие,
тежка мисъл ме жегва:
в този миг, в този час
по широкия свят, някой в тъмното чака,
жив пакет да остави пред незнайния праг...
Моят внук се унася, полюляван от Сънчо.
Всички стъпваме тихо и си шепнем без звук.
Във съня се усмихва най-сияйното Слънце!
Точно тази усмивка ни оставя без дъх.
Синевата ни грабва - моят внук ни заглежда!
Като кладенче чисто, отразило небе.
На ръце го поемам, песенчици изреждам.
С нежен дъх се докосвам до уханно челце.
И когато съм пълна и преливам от щастие,
тежка мисъл ме жегва:
в този миг, в този час
по широкия свят, някой в тъмното чака,
жив пакет да остави пред незнайния праг...
0 Comments:
Post a Comment
<< Home