Паричка на глухарче

Събуди се! Събуди се отново!
Едно засмяно утро ме посреща вън.
Дълбоко вдишвам аромат на пролет.
Във въздуха се носи нежен звън.

Гората бе така измършавяла,
а днес преметнала зелен крепон.
От радост всичко бърза полудяло.
О, то е ясно, кой му дава тон.

И птиците след дългата раздяла,
не спират да си шепнат как-кое...
Така обичам тази тяхна врява.
Вълшебна е под синьото небе.

Паричката на жълтото глухарче,
търкаля се в наболата трева.
Ах, чакам те скокливо цигуларче.
Цигулката настройвай отсега!