Софийска Мадона

Лятно-цигански есенен ден.
От онези софийските, пъстрите.
Сякаш въздухът трепка в рефрен.
А пътеките стъпват на пръсти.

Диви кестени кротко валят
И разтворили лъскави тайни,
ни препъват: поспри своя път.
В гласовете се вслушай за малко.

Намалих своя ход. Занемях.
Бе наглед нещо твърде привично:
тротоарите пълни с коли.
Между тях се провира момиче.

Спря внезапно и нейде се взря.
И ръката задвижи чевръсто...
Срещу кръста на църква, сред прах...
Тя, Мадоната - тихо се кръстеше.