Баща ми

Пак съм твоето малко момиченце
със безредно разсипани къдри.
Твоят поглед ми казва: Обичам те
Но преглъщаш разглезени думи.

И високо, високо над тебе съм...
Сърчицето ми птиче - ще хвръкне.
Със целувка докосваш ми веждите:
kой художник изписа ги, дъще?

После боса трептя на нозете ти.
Стъпълцата политат със твойте.
Мама с вик ти се сърди: Детето ми!
Ти и казваш: Държа я.Не бой се.

Всичко в кръг се завърта. Разпада се.
Танцът пръв и последен със татко...
А когато бях цялата в бяло,
твоят стол - е най-празното място...

Колко дълго не съм те сънувала.
Малка свещ във съндъче със пясък...
В трепкащ пламък долавям под купола...
ти си тук... И това е... оттатък...