Пристан...

Мое тихо пристанище,
уморено от бурите...
Със привързани лодки –мечти.
След нощта все ме чакаш.
Не заспиваш до съмване...
Пристан мой, в млечно-бели зори.
Мое вярно пристанище,
избеляло от слънцето...
И пропито от сол и сълзи.
Отегчено от писъка на гневливите приливи
Някой ден ще стоя до зори.

Ще разпръскваме спомени.
Бели птици над лодките...
ще потеглят в морето на път.
Мое тихо пристанище...
Не, недей да тъгуваш…
Ще остана с теб, моя любов...