СЪН В СЪНЯ…


Със сигурност частица броди там,
от моята душа, от мойта същност…
По улиците прашни на града,
понякога в съня си се завръщам…

Снишавам се над рижата земя,
а другото е вече зад гърба ми…
Потъвам във червената мъглa -
в пустинята Сахара има буря…

Потапям се в един различен свят.
Съвсем не е света Шехерезаден.
Тук приказките някак не вървят.
Приемай го, какъвто е създаден!

От ранно утро носи се гласът,
на близката джамия и загубваш,
магическото було на съня…
Над залива Бенгази се разсъмва…

Разсъмва се над светлото море…
Над палмите, които стават зрими…
Денят започва бавно да тече...
Защо да бърза, като “утре” има?!

Закритият пазар е град в града.
Там има на какво и да се чудиш!
Повлича те човешката тълпа…
Сред ритми и сред стоки се загубваш…

Ако ти трябва пресен зеленчук,
поемай към “Фъндъка” за домати.
Стандарти не очаквай. Няма лукс!
Не се мръщи. Избирай от земята.
Най- приказни са полските цветя!
Във чашките им, слязла е дъгата.
Незнайно как от сухата земя,
извира в диви багри красотата!

Към края на деня, Сахара пак
на някого, за нещо, е сърдита…
Над каменния град се сипе прах.
Мъгла от пясък скрива чак звездите…

Събуждам се. Било е сън в съня…
Във тъмното часовника поглеждам.
Смразява ме внезапно мисълта:
Там пет сърца почукват със надежда!