ЗА ДА НЕ БЪДЕ КЪСНО...


Не се скъпи на думи пълни с обич!
Помилвай уморената ръка.
И нищо, че при нея бил си скоро,
щом имаш път, отбий се и сега...

Пред теб животът е море-безкрайно,
а нейният часовник чука в такт.
Отбий се пак! Понякога и тайно...
Тя чака те от своя майчин бряг!

И само тя за всичко ти прощава...
И твойте тайни пази най-добре...
Макар, че на години натежаваш
за нея, ти, оставаш си дете!...

Не се скъпи на думи пълни с нежност.
Със своя дар, зарадвай я сега!
Не чакай утрешния ден, понеже...
понякога е късно за това!