ДА БИ МОГЛА...

Отново пак е пролет, в цялата си прелест...
На тъжната природа тя лекува раните...
С най-нежното зелено, примесено със свежест –
и ето, че отново светнаха поляните!

Разпръсва минзухари, иглики и лалета...
Оголените клони също е белязала.
С палитрата се спуска и в тъмните дерета...
Дори небето в ярко- синьо е намазала!

Художници от веки се взират във боите и,
а те остават вечно неразгадан патент.
Пред нейните шедьоври сме мълчаливи зрители.
С талантът си достига най-звездния момент!

Тъй както виртуозно обагряш пак природата,
и зейналите ями обсипваш със цветя,
защо не можеш, пролет, да промениш и хората
– във тъмните души да пръснеш красота!