Есенна носталгия

Непоносимо тежки съсипни.
Не мога да повярвам, че се случи.
До черното - кафявото пълзи...
Пред погледа - открай докрай разруха.

Един безкрайно скръбен, жив декор.
Тъгата в мен, предателски се люшва.
Прорастък сух, обкрачил мощен ствол,
с безумна упоритост го прегръща.

Къде сте белоснежни личица,
на цветове, в които вдишвах радост?
Като че птици в клоните съзрях?
Каква заблуда...
Мъртви листи падат.