Къс лазур

В памет...

Едно юмруче пръст – да не тежи...
Един взривен момент – на страх и вопъл.
Под съсък на лопата, къс небе -
парче лазур, потъва във земята...

Морето пее своя вечен химн...
Неукротимо, приливно се плиска.
Заглъхват стъпки...
Ангел-херувим...
Дърво без листи...
Птичи вик над кръста.