Есенни шарки

Превиха се тревите към пръстта.
Приведоха челцата си покорно.
Бакъреният блясък прегоря
и сламеното взе да ги прошарва.
Дъждът е друг. Различен е сега
Намръщен стъпва и не е за малко.
И как се случи, та за нощ една -
едно си тръгна, друго се прокрадна?
Не са онези, гордите треви.
Привеждат се, макар със неохота.
Едно отмина. Друго се роди.

Oтвори се на есента окото.