Планета обич в женски длани

Пристигаме сами на този свят.
Със стъпки боси тихо го пресичаме
И пак сами си тръгваме оттам,
но вече взели своя къс обичане.

За някого е свиден армаган.
За друг е непосилно тежко бреме.
Но не защото обич е познал,
а просто е пропуснал да си вземе.

Не зная колко стъпки предстоят
до онзи ръб след който е мълчание.
Пристъпвам боса. Нося своя къс...
... една планета обич в женски длани...