Контрасти

Каква невинност! Колко чистота,
над омърсената земя се свежда.
На фон във синьо пухкави кълба,
развиват свойта тънка, бяла прежда...

Небето, като стъклен похлупак,
над хаоса ни земен се привежда.
Ефирна нежност - върху лепкав мрак,
пропит от бедност, скръб и безнадеждност.

Под финия лазур клокочи ад!
Земята си превърнахме във блато.
Идеята за мъдър, земен свят...
разчетохме във шифър ...наобратно...