ПОСОКИ


Търкулваме петаче в нечия ръка.
След само миг – се мръщим на тълпата.
Най-първи сме в протеста за права,
а в къщи сме с правата на диктатор...

Говорим за природата с любов.
Мърсим я насаме, като клоака...
Приятелството къпем в благослов
но в нужда ли е, казваме: ще чака!

И даже братът, брата не щади,
размесвайки кръвта, ведно с водата!
Тогава кой ли може да спаси,
удавникът до шия, в кално блато?!

Ще падаме. Ще ставаме. И пак,
кръвта през раните ни, бавно ще изтича...
Докато не схванем главния урок:
че на света дошли сме – да обичаме!