НА ПОЛОВИН ЦЕНА…


Нощта изглажда бръчките до съвършенство.
Вечерните цветя разтварят чашки.
“Онази” улица изпълва се със сенки...
Плътта се люшка сластно и зовящо...

Тигриците, готови да разкъсват!
Изпъват, там, телата, като струни.
При лунна светлина очите лъскат –
на хищно-изгладнели млади пуми...

И тя е там. Но по-встрани. Очаква.
Прегъната, очаква на бастуна.
“На половин цена!...- от тъмното проплаква.
Съвсем за малко, можем да се любим...

На половин цена е нейната обява.
Възможно е надолу да я смъкне.
А улицата бавно опустява.
След всеки час, очите й помръкват.

През болката предлага тя да люби.
На капчици кураж от нея стиска...
А щрихите отново стават груби.
Луната избелява и увисва...