АСОЦИАЦИИ


Зашляпа тежко в гъстата трева.
Реката помътня от едри капки.
Просмука се през птичите гнезда.
Развихри се със вятъра за кратко.

Издебна гола младата гора.
Опита се с потоци да я дави.
Във раните от зимата плющя.
Безмилостно. Едничка не пожали!

В размекнатите преспи се разля
и издълба усърдно кални вади...
Надеждите за слънце пропиля.
Към сивотата, сивота добави...

Кой превъзнася пролетния дъжд?
Отвън порой изсипва, като бесен.
Оставя в мен привкус на сприхав мъж.
Че не цъфтеж, а просто идва...есен.