ЗИМА В ПЛАНИНАТА

Пътеките покрити са със сняг.
Вълшебна белота е в планината!
Дърветата приведени мълчат...
Или отърсват клони в тишината…

Скована от студа, природата тъжи.
Ни помен от живот... Ни птича песен…
Прекършен от снега, сух клон трещи.
А вятърът лудува в танц унесен...

Зиморничаво слънце се гневи.
Опитва се да вдигне пелената...
Тук-там се мяркат и следи –
на гладен и премръзнал сив приятел...

Любимите поляни с преспи сняг
са тапицирани съвсем прилежно.
Високите треви край тях стърчат,
пречупени във битки снежни.

Магията, разсича весел ек,
на бодра група, смели, планинари.
Смехът разсипва се навред...
Кънти до стръмните върхари.

А слънцето опитва пак и пак
да поотвие пелената...
Oпитва, но напразно. Няма как!
Нали е бяла зима в планината!