У ДОМА

Събужда ме ухание на пържени филии.
Съседът, отстрани, подменя дограма.
А някъде под нас запарват и туршия...
Не ме смущава нищо! Нали съм у дома!

Поглеждам от балкона с нескрито любопитство
какви промени точно са станали без мен:
градинката е същата... Асмата напористо
към горните етажи нараства без проблем.

Отново асансьорът ме приютява ласкаво.
Добрият стар приятел, съвсем изнемощял!
Пак вярно ме отнася със старческо поклащане.
Какво от туй, нали ни служи и е цял!

Пред входа разпознавам съседи поприведени.
Под овехтяли шапки звучи: Добре дошла!
Кога дойде? За колко? Събират точни сведения.
Във нечии очи чета дори печал.

Така по булеварда поемам позачудена:
това се казва екшън и истински живот!
Тълпи от ученици, от старци и от влюбени...
Да можех пак да върна годините назад!

Разхождам се на воля по улиците прашни
И радостна, че пак съм в любимия си град.
Похапвам благините, с които съм израсла.
Те винаги ми липсват във онзи лъскав свят.

Почти и не намирам познати магазини,
но затова пък нови изтънчено блестят!
Съвсем като на Запад, окичили витрини!
До тях сергии вехти, предлагат зарзават.

Препълнена със спомени, със вестници и книги
в прегръдката на стария приятел се топя...
Сред аромат на чушки нагоре ме издига...
Изпитвам тиха радост: нали съм у дома!