ДОМЪТ...

Със миризма на спирт и дезинфектор
потътря, тъжно, пак нозе денят...
И лампите една след друга светват,
защото е сумрачна утринта...

И слънцето не бърза да надникне.
Какво да види: болка и тъга...
При залез, на стъклото, бързо кликне.
И само толкоз. Утре – пак така...

Служебните усмивки, всъщност, греят
във всяка стая с вечното: Как спа?
До старото пиано песни леят
щастливците, все още, на крака...

А някои от съмнало все чакат
да видят днес любимите лица...
Напразно. Само приборите тракат
от кухнята - сред празните блюда...

Понякога явяват се внезапно,
откъснали от времето си час!...
И сбърчили носа, седят до татко
любимите му внуци и деца.

А слънцето на залез бегло кликне
в прозорците... И утре – пак така...
Единствено тъгата вътре никне...
За другото – е нужна светлина!