ЛИСТ ДЕВЕТИ...


Там ужасът навеки вкаменен е...
Кое сърце човешко го поиска?!
И писъкът в небето е заседнал...
Нима човешки разум го измисли?!

Осанката свирепа на злодея,
завинаги ще хвърля тъмна сянка!
Ни времето, ни вятър ще отвее
на дявола зловещата седянка!

На календара онзи лист девети,
почернена душа не ще разтвори...
A нечия ръка посява цвете,
Което, там, покълва всяка пролет...

И ужасът навеки вкаменен е!
На постамент от болка е застинал...
Напомня ни, че някой за последно,
любимите целунал и заминал...