Посвещавам на Джан…

Когато те пронизва остра болка,
а собственото име сочи – Джан…
На старата кола виси табелка
с невидима добавка “ветеран”…

И някъде на юг цъфтят горите…
Но този цвят, така не си видял.
Не си усетил нивга аромата,
на цъфнала гора от портокал…

А шепота ревнив на океана –
и той не е за тебе отреден...
Понякога го мяркаш на екрана,
учуден, че отново пак е ден…

Край твойта ветеранка, цели къщи
и яхти профучават все на юг.
Старицата прекъсва и се люшка,
готова да сдаде багаж и дух…

В дома ти те поглеждат безучастно,
както поглеждат стария диван…
За теб отдавна е пределно ясно,
че котарака Пит е по-желан…

И болката пронизва те изцяло.
Чак във душата впива арбалет…
Отде се взема, всъщност, този дявол?!
-За кой ли път това се питаш днес!

Но отговор не идва. За разтуха,
забиваш поглед в празната стена…
Бутилката от джин е вече суха -докато падне лепкава нощта…