КАМЕННА ЕЛАДА


Когато слънцето от зрялост заслепява,
и залезът се къпе в свойта кръв...
Бузука нейде тъничко запява...
На дюнер и бензин приижда лъх...

Акрополът, когато те приканва
да слееш своя миг със вечността...
И Пантеона в онзи свят те грабва –
където няма място за смъртта...

Когато омагьосан от морето
приседнеш и навътре впиеш взор...
И в полумрака кораби засветят,
очакващи сигнал за коридор...

Когато след обход за сувенири,
усетиш, че си вече без крака...
На чашка узо пред бистрото спираш
и кажеш си: Прекрасен е света!...

Добре дошъл във Атина тогава! –
намигва ти небесният разкош...
И сякаш чуваш древната Елада,как шепне във тъмата: Лека нощ!...