Песента

Засрами се - денят навън се крили,
а миглите й лепнат.Още спи.
Продума снощи, че ще е ранила,
а дреме във постеля. Гледай ти!

Виновна съм. И колко съм виновна! -
шепти Гергана. Бъбри си сама.
С водица пълни шарената стомна.
Ще те настигна, бабо, ей сега.

Заприпка ведра, волна и чевръста.
А утро като утро ли е то?
Подтичва чак пътечката на пръсти.
Цветя. Небе. И горски чудеса.

Стъписа се пред нивата на място.
Усмивката й - скършени крилца.
Там баба й със смъкната забрадка,
оплаква в песен нечия съдба...