Милост

Какво не стори да й угоди -
На всяка дума “майко” й хортува.
Не рачи и до днеска да склони
веднъж да се обърне с блага дума.

Не й е кръв. Не й е дъщеря.
Но ей така, с добро да я помилва.
Нима е грешна, като е снаха?
Все с укори и погледи я жилва.

Не сгъва крак Гергана от зори.
Подрежда. Готви. Двора попремита.
А старата сподиря и сумти -
защо го прави без да я попита.

Не е желана. Знае го това.
В гръдта й натежава жежка рана.
Прекрачи прага с много доброта.
Кое събуди пъкления дявол?

Обича го и трябва да е тук!
Във нея вече нов живот се листи...
Един врабец във ниското кръжи.
Последва го с очи и се прекръсти...