НАШАТА ПЕСЕН

И нашата песен се носи в простора.
Сърцата ни пълни с възторг!
Дори и без думи, със звуци говори...
Как чудна е – ние си знаем!

Когато я чуем, душите оплита
и странно се свиват във жал...
И спомени мили и скъпи долитат...
Как тежко е - ние си знаем!

Тя носи ни там над поля и балкани...
Над нашата родна земя.
Във нея и мъка и обич са сбрани.
Как свидна е - ние си знаем!

Пречистени, даже, със нея политаме,
на нейните силни криле...
И звуците жадно, до края попиваме!
Как скъпа е – ние си знаем!

И Българска песен се носи във Космоса,
надминала даже звездите...
Най-тънките струни в душите докоснала...
Какво ни е – само не питай!