НА КРАЯ НА ЗЕМЯТА...

Посвещавам на Мери Даулинг


Един забравен град, на края на земята,
прикътал се във пазвите на китна планина...
И скромен дом, във него, с табела над вратата...
Под името “сирашки”, на всички, е познат.

Там мънички сърца почукват вътре в него,
лишени от магията на майчина любов...
Крачета и ръчички са ледено-студени...
В очите им чете се един безкраен зов!

Тъгата се прокрадва и пъпли многолика...
Гладът почуква често на външната врата.
Душите наранени, болезнено са свити -
в един сирашки дом на края на града...

Една човешка длан, протегната със обич,
две мънички ръчички дарява с топлина...
Един светлинен лъч... Един прекрасен порив...
В един забравен град, на края на света...