НОЩЕН ДЪЖД

Дъждът облива златните кубета.
По сивия гранит тече река…
В такава нощ позлатата не свети,
през плътната завеса от вода…

Вали дъждът и иска свойта мъка
със някого, сега, да сподели…
По тъмните прозорци тихо чука,
решил, така, да броди до зори…

Облива тихо София- среднощна.
Притичват смело късните коли…
Трамвай, самотен, странно се поклаща.
Под колелата гейзер чак хвърчи…

Дърветата корони тежки свели,
с въздишка ронят клонки и листа…
Деца без дом, под тях в неволя спрели
и спят преплели мършави телца…

Вали дъждът над София-среднощна.
По мъртвите прозорци той плющи…
О, той ще броди. Ще почуква още.
За мъката ще пее до зори…





ВРАТАТА


Забравиш ли вратата към природата,
то значи, че на друга си почукал.
Навлезеш ли в пространството през другата,
със сигурност във избора си сбъркал.

Придърпал разрярен докрай завесите,
в мига, когато слънцето изгрява,
и ти помахват радостно дърветата...
Това е знак, че от живота бягаш!

Останал вътре в плен на меки мебели -
лъжлив уют за морните ти стави.
Изкуствени слънца над тебе светят,
разпръснати модерно по тавана.

Усещане за гуру с умна техника,
по видове и функция различна...
На практика си просто неин пленник –
със очила и кашлящ алергично.

А тайната е семпла: следвай порива!
Човешката природа следвай просто.
Недей засенчва слънцето със щорите!
Порадвай му се! Тук сме само гости!


21.08.04.