РАЗХОДКА КРАЙ МИЧИГАН

Носталгията тук най-звънко крачи.
Дори да слезеш на самия бряг,
отчетливо я чуваш и във здрача.
От равен ход се втурва даже в бяг...

След дневните прилежни осем часа,
душата ти се моли за покой.
И ето, вдишваш мир край езерото.
А спомени – рояци, Боже мой...

Намират те и парят до сърцето,
прекрачили прегради от стъкло.
Преминали през сгради до небето -
се свиват примирено във сълза...