Спомен на птиче...

Полутъма в горещия следобед.
Мирише на загрята мазнина.
Откъсва се, едрее вик отронен,
от птичето с прекършено крило...
Кафяви пръсти сбръчкани от старост,
пълзят в крилцето и изтръгват стон.
А къс небе през мътния прозорец,
се моли потъмняло за подслон...
Нагрята капка мазнина се стича
във болката. До бяло я жежи.

От този ден улученото птиче
във ятото различно ще лети...