БЪЛГАРИЯ

Пресъхнали са сълзите в очите ти.
Почти не вярваш вече в чудеса.
Разпръснаха се бавно през годините
децата ти под чужди небеса...

Отдавна си забравила какви са,
на радостните хора стъпките...
Като с кинжал тъгата те пронизва...
Не свършват ни теглата, нито мъките.

Притихнала от болка преживяваш
на своите чеда-безродни хулите.
И странно е как още оцеляваш
огъвана и кършена от бурите!

Под четката на майстора-художник,
под сръчните ръце на скулптора,
във образ на страдалка аз те виждам -
тъй свята и красива. Тъй измъчена.

Живот и топлина във тебе вливат
достойните, които те обичат.
От свойта обич в тях живот преливаш.
Тежко на тези дето те отричат!

Със трънния венец пристъпваш тихо -
обиждана, обичана и славена...
Със образ на страдалка и светица
си наша скъпа майчице, Българио!