КОНТРАСТИ

Каква невинност! Колко чистота,
над омърсената земя се свеждат...
На фон във синьо пухкави кълба,
развиват, сякаш, свойта тънка прежда...

Небето, като стъклен похлупак,
над хаоса ни земен се привежда...
Ефирна нежност - върху лепкав мрак,
пропит от бедност, скръб и безнадеждност...

Под финия лазур клокочи ад!
Земята си превърнахме във блато...
Идеята за мъдър земен свят,
разчетохме във шифър ...на обратно.