НЕПОВТОРИМ И ВЕЧЕН

Сред аромат на ябълков цъфтеж
и тихи нощи с топъл цвят на кестен,
градът е свит в мистичния градеж
и точно като него – бял и вечен.

Но малко тъжен е Белоградчик.
Пооредя. Потеглиха с багажи.
През къща или две – ни смях, ни вик.
Градът скърби – е точно да се каже.

Замряха неизписани платна.
В палитрите боите се разсъхват.
Във някой миг се вейне и брада –
вглъбен творец рисунката довършва.

Ще дойде ден със глъчка и кипеж!
Усмивчиците детски го подсказват.
Сред аромат на ябълков цъфтеж -
неповторим е в каменната пазва!