СТОВЕКОВЕН РЕФРЕН

И разбрах, че е точно това,
щом вълната на прилив се срути.
А мощта й завихри листа
от дървета смълчани и мъртви.
Чак тогава разбрах кой си ти...
После чух, че ръцете ти молят.
И очите ти търсят очи.
А дъхът ти замира до моя.
Всичко в мене крещи, че е грях.
В онзи тътен долавам... обичай!
Ти от звуците ваеш палат.
Аз безсилна към него се свличам.
Твойте пръсти рисуват по мен.
После спират горещи на сплита.
Стовековен камбанен рефрен
ме задъхва в легендата скрита...