ПАСТОРАЛЕН ПОКОЙ

Обади се и първото щурче –
пресипнало прискърца от тревите.
Притуриха в кюмбенцето дръвце,
та гозбата по-бързичко да кипне.

Раздигаха от старата софра -
трохите до една събраха с длани.
Дечицата подеха веселба.
Смехът им се издигна до тавана.

А газеникът кротко залиня.
Подхрани го стопанката във здрача.
Ошетала и тя приви нога
и плетката в ръцете й заскача.

Котачето примърка и се сви.
Доволничко запреде до миндера.
Гласчетата на няколко щурци
из тъмното се плъзнаха в безмера.