САМОТА, ОТ КОЯТО БОЛИ
Дори и там полека опустя.
Пътеката към него се изгуби.
В задушница по някоя жена
свещицата със длан ще попритули.
Селцето пак си има къс небе.
И къщи, над които свечерява.
Луната ту е нова, ту пък не.
Но хората, но хората ги няма.
Пътеката към него се изгуби.
В задушница по някоя жена
свещицата със длан ще попритули.
Селцето пак си има къс небе.
И къщи, над които свечерява.
Луната ту е нова, ту пък не.
Но хората, но хората ги няма.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home