НАВЯРНО
Навярно палиш някъде цигара.
Или притваряш уморен вратата.
Забрави ли за птичето в ръкава?...
Забрави ли за нашето си лято?
Забрави ли, как пишеше с дъха си
по зимните прозорци мойто име?
И лятното море как сви брега си
по детски боси с тебе да преминем?
Забрави ли как всичко в теб обичах:
и твоят гняв,
и кротък миг,
и нежност?
Дали е още?... – чувам как ме питаш.
Отвръщам ти:
Ти, вярваш ли във Феникс?
Или притваряш уморен вратата.
Забрави ли за птичето в ръкава?...
Забрави ли за нашето си лято?
Забрави ли, как пишеше с дъха си
по зимните прозорци мойто име?
И лятното море как сви брега си
по детски боси с тебе да преминем?
Забрави ли как всичко в теб обичах:
и твоят гняв,
и кротък миг,
и нежност?
Дали е още?... – чувам как ме питаш.
Отвръщам ти:
Ти, вярваш ли във Феникс?
0 Comments:
Post a Comment
<< Home