РАНЕНО

И някак не е, не е вече същото...
Пропука се до болка обичта ми.
Притъмни се небето ми намръщено
и облаци се втренчиха до нямост.

Илюзия старателно съм хранела -
поливала съм шип, наместо цвете.
Покълвал, от душата ми погален -
злорадо се насочи към сърцето.

Разсипа се надеждата на късове,
улучена от чука на лъжата.
Разголен егоизмът грозно лъсна.
Царувам аз! – извика ми в отплата.

И нищо, нищо не е вече същото.
Лица, лица – противно ми се кискат...
За обичта със обич се заплаща! –
крещя през сълзи.
Но викът увисва...