БУНТЪТ

Във чантата преметната на лявото й рамо
се вижда капачката на пъхнато пластмасово шише.
Забързаният ритъм на сърцето й,
зарежда със тревога недопитата вода във него.
*
Детенцето в количката навярно няма и годинка.
Учудените му очички - две кръгло-тъмни топченца
се вглеждат в мълчаливо крачещите хора.
А сърчицето му уплашено подтичва
като на птиченце, което още не умее да лети.
*
Момчето е в най-първата си младост.
На шапката му с козирка - старателно извезан
герба ни, ведно със надписа: България.
Сърцето му задъхано спринтира
и повдига трикольора, щампиран върху бялата му тениска.
*
Туп-туп, туп-туп, туп-туп...
Десетки хиляди сърца – забързани, отчаяни, тревожни,
задвижват със замах езика на огромна и невидима камбана...
Гласът й се понася величествен, тържествен и отчетлив...

А зрънцето изпуснато от птиче,
покълва и расте, расте в пукнатината на асфалта...