ТЪЖЕН ПАРАЛЕЛ

Видях я как подрежда алпинеум:
жена на възраст с дреха в светлосиньо.
Преминах със колата покрай нея.
Навяваше покой и бе красиво.

Посипаните камъни, цветята,
жената в синьо – лъхна радост, някак.
Струеше белота, струеше лято.
Попих мига и продължих нататък.

Горчиво-тъжна мисъл в мен се плъзна -
жени във моята Родина пак будуват.
Навярно са във тази съща възраст,
но не цветя редят, а с дни стачкуват.