ЦВЕТНАТА УТРИН НА ЕДНО СИНЕОКО МОМЧЕНЦЕ

На моето внуче Стефчо

Сутрин слънчицето първо на прозореца надниква,
а след него двете птички със копринени крилца.
Знаят как да ме събудят – по стъклото с клюнче кликват:
Синеочко, ставай вече, време идва за игра!

Мама чува щом почукнат. Хвърля им трошички щедро.
И завесите прибира Слънчо да влети докрай.
Трябва да закусиш, сине – ме погалва нежно, нежно.
Щом си хапнеш няма пречка: пей, рисувай и играй.

После в книжките се вглеждам. Приказките оживяват –
с лъвчо, слончо, вълчо, лиска, меца с малкото мече.
Мама каза: Стефи, виж, някой в двора ти помахва.
Удивих се: пет врабчета са направили хорце!