И ОЩЕ НЕЩО...

Под пръстите ти вопли се роят
и нежно триумфират в тишината.
След теб поемам бавно към върха.
Над него и небето е в позлата.
Светът остава някъде под нас.
А музиката в строфите прелива.
Душите ни потеглят в бавен танц -
с тъгата и възторга хармонират.
Разпръсквам фойерверки от слова.
След тях потрепват пламъци на свещи.
Под дланите ти бликва светлина.
Пианото.
Върхът.
И още нещо...